ФК РОЗОВА ДОЛИНА

1895-1919 - Първи стъпки във футбола

1895-1919 - Първи стъпки
1895-1919 - Първи стъпки


























На снимката Жак Фардел и негови ученици по време на излет.

Снимка от фондовете на ИМ „Искра“


Футболната игра се пренася в България през 1894 година. През тази година в страната ни пристигат учители от Швейцария. Появата на футболната игра е свързана с швейцарците, които я използват, като част от обучението по телесно възпитание, тогава наричано гимнастика.

В България идват 10 учители, които са поканени лично от българския просветен министър Георги Живков. Тяхната задача е да преподават гимнастика в българските училища, като повечето от тях обучават учениците на футбол,  който е част от упражненията. Футболът е част от включваните от швейцарците така наречени големи „англо-американски игри”. За радост на казанлъчани един от тези просветители идва в града на розите. Жак Фардел е едно от имената, които допринася най-много за развитието на футбола не само в Казанлък, а и в страната ни. Швейцарецът започва работа в Педагогическото училище (днешната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“).

 

 

Жак Фардел

 

Фардел избира Казанлък, защото, когато е на 9 години, неговият учител спира с показалката си на картата над една точка на Балканите и казва: „Казанлък в Розовата долина“.

 

В спомените си Фардел пише, че той пристига в София през месец май 1894 година, а 15 дни след това е вече в Казанлък. 1 По това време Фардел е на 34 години. Именно той е човекът донесъл за първи път истинска футболна топка в Казанлък и само за няколко месеца учениците в гимназията вече са запалени по играта, която се наричала ритнитоп, футбол или швейцарската игра. Футболът е използван от мнозина от швейцарските учители в часовете по „гимнастика“ (физическо). Всъщност понятието гимнастика през ХІХ в. означава: системно телесно възпитание с всички възможни педагогически средства и упражнения.

Жак Фардел е назначен за учител в Педагогическото училище в Казанлък на 15 май 1894 година.

В отчета на казанлъшкото училище можем да видим и опис на пособията, които са закупени от училището и заведени на Жак Фардел на 15 юни 1894 година, сред тях е и „балонъ с машина за пълнение“.2 Именно този „балон“ вероятно е и футболна топка, като по същия начин топката е заведена и в Софийската гимназия, където учител е Шарл Шампо. В отчетите на училището намираме, че Жак Фардел е обучавал учениците и в „свободни игри“, като сред тях е и футбола.

Чифликът на Христо Христов в Новенската махала се превръща в гимнастически салон с идването на Жак Фардел. 

„До тогава ние не бяхме виждали нито гири, нито бухалки, топки, или тояжки, като гимнастически уреди“ - пише в статия във вестник „Искра“ бивш ученик на Фардел и продължава: „Казанлъшкото д-во „Юнакъ“ дължеше своето зараждане и дългогодишно съществуване на Фардел. Той първи поведе юнаците и юнакините от Казанлък по разни събори из България и раздруса онзи скован живот и дотогавашни разбирания за физическото възпитание на жената и участието й в юнашкото дело. Фардел обичаше природата и не изпущаше случай да организира излети… Той обичаше музиката и неговото чело заемаше винаги мястото си в граждански или училищни оркестри.“ - пише един от учениците на Фардел.

Юнаците от Казанлък са имали и свой химн, като музиката му е написана от един от първите български композитори Емануил Манолов. Този химн по-късно се превръща и в химн на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“.

 Спомени от написването на химна са поместени във вестник „Казанлъшка Искра“: „Събрали се бяхме любители да играем гимнастика под командата на учителя Жак Фардел…Тогава стана дума, че казанлъшката гимнастическа група ще трябва да заучи и някоя хорова песен. Александър Едрев обеща да напише текста, а Манолов – мелодията. Това беше в сряда подир обед, а в събота имахме вече „Юнашкия марш“.

 Фардел е създател на гимнастическо дружество „Юнак“ в Казанлък през 1896. По-късно се създава женска чета към местното гимнастическо дружество. Това става след приемане на правилника за създаване на женски, детски и юношески чети към юнашките дружества през 1902 г. Сам швейцарецът пише, че казанлъшките юнаци се отличават на областните народни събори в Габрово, Търново и Казанлък. 1

Казанлъшките юнаци взимат участие и във всички събори, организирани от  Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“. Първият Национален събор на юнаците е  във Варна през 1900 година. В неговата програма се предвижда състезание по футбол, но лошото време - страшен проливен дъжд, осуетява провеждането на първото официално състезание по футбол у нас. В този събор участие взимат и казанлъшките „юнаци“, като дружеството водено от Жак Фардел е сред образцовите.  

Фардел заедно с Алоис Бюнтер са двамата швейцарски учители, които пишат първите правила на „ритнитопа“ в България, които са публикувани в „Училищен преглед“ през 1897 година. [1]  Правилата заемат 4 страници, като в същото издание са поместени още правила за игрите: хокей на трева (наречен тогава английска свинка) и бейзбол ( наречен тогава просто топка).

Фардел и Бюнтер описват играта футбол или ритнитоп, като една от най-живите игри, която съдейства за утвърждаване на тялото.

Швейцарците писали правилата посочват, че има два правилника: единият позволява по-груба игра, а другият е по-лек и не толкова груб.

В тези правила се описва и кои са фирмите, произвеждащи пособия за футбол, но обяснява и как може да бъде направена футболна топка, ако нямаш средства да си купиш: „Вземете един по-правилен волски мехур и му ушийте един кожен калъф или просто от по-дебела аба. На калъфа се оставя един отвор, от който да се надуе мехура, след което се връзва с връв.“

В публикацията в „Училищен преглед“ са дадени и размерите на игрищата и вратите. Игрището трябва да бъде дълго от 90 до 180 метра и широко от 45 до 90 метра. Вратата е с размери 7 на 2,5 метра, а играчите могат да бъдат от 10 до 15. В изданието се дават и първите схеми за играта, като голяма част от правилата са действащи и сега в съвременния футбол. 

В публикация във в. „Спортен преглед“ от 15.05.1923 година футболът е наречен още и швейцарска игра: „На 11 т.м. се състоя швейцарска игра между тима на „Ломски туристи“ и I на СК „Гранит“/ в Казанлък – б.а./. Играта завърши с рез. 12:4 точки в полза на последния.“ [2] Тогава футболът се е играел от състави с не повече от 11 и не по-малко от 7 души.

Освен приноса за развитието на спорта в Казанлък швейцарецът участва дейно и в цялостния живот на града. Фардел е сред основателите на „Cercle Francais“ в града на розите. Това е кръжок на приятелите на Франция, като на първото събрание на дружеството той е избран за секретар. На него се дължи и съживяването на туристическото дружество в града. 1 В Казанлък Фардел  е живял в къща в Куленската махала.

По времето на престоя на Фардел в Града на розите туристическото дружество заплаща за фотографирането на обекти в региона. Тогава се планира и издаването на „Пътеводител през Розовата долина“, направени са около 300 снимки. Предвиждало се е този „пътеводител“ да бъде отпечатан в Цюрих, но липсата на средства става причина, това да не се реализира.1

След близо 12-сет годишно пребиваване Фардел напуска Града на розите през 1905 година и започва работа в София, където умира на 10. 7. 1941 г. на 81-годишна възраст. В София той работи във външно министерство, като сътрудник в дипломатическата дейност. Той е сред хората, защитавали националните интереси на България по време на мирната конференция в Ньой. Фардел е погребан в столицата ни с високи почести.

Дори и след напускането на Казанлък Фардел продължава да помага на казанлъчани. През 1914 година с негова помощ в Града на розите пристигат помощи за семействата на убити войници от „23 Пехотен Шипченски полк“.

В казанлъшките вестници в началото на ХХ век е трудно да се намерят материали свързани с футбола. Играта буди много противоречиви мнения в казанлъшката общественост. Мнозина искат тя да бъде забранена. И наистина през 30-те години футболът е забранен в казанлъшките училища. Заради меко казаното недолюбване на футбола от местната интелигенция данни за този спорт в казанлъшкия печат трудно могат да се намерят.

Според доц. Лозан Митев - ръководител сектор „История на физическото възпитание и спорта“ в НСА „Васил Левски“ и автор на множество книги свързани с историята на спорта, сред които и „Телесна култура 1878 – 1918 г.“ швейцарските учители са приносителите на т.нар. „английски футбол“ в страната ни.

Не може да се постави под съмнение, че Жак Фардел е учил казанлъшките деца да играят футбол.  Футболът е част от уроците по „телесна култура“, които швейцарците са преподавали. Със сигурност може да се каже, че в последните години на XIX век футболната топка се е радвала на обичта на учениците във Варна, Казанлък, София, Лом и Велико Търново.

В интернет откриваме и данни, че Ученическият футболен отбор от Казанлъшката педагогическа мъжка гимназия с ръководител Жак Фардел  е създаден през 1895 година (сегашната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“). Естествено тук не може да става дума за организиран футболен клуб, а по-скоро за ученическа игра. 

Тук трябва да имаме предвид, че понятието отбор в края на ХІХ в. е коренно различно от днешното, което означава стабилна организирана група за занимание с футбол. Тогава „отбор” означава делението на учениците от учителя за провеждането на една игра. Точното понятие от тази епоха е „чета”. Това е официалното понятие на съюза „Юнак“ и всъщност, поради особеностите на организационната му структура, той е изграден от Гимнастически дружества, в които е имало чети. В „състезаторните чети“ се практикуват различните спортове, но тогава не е имало понятие за спорт, а само за отделни видове състезателни изяви, които всеки „състезатор” е трябвало да овладее по всички направления – фехтовка, бягане, скачане, тежести, игри, гимнастика.

С пристигането на швейцарските учители в градовете, където те работят, се създават футболни „чети“, които провеждат срещи. Такива първоначално се изграждат във Варна, Казанлък, София, Лом и Велико Търново.

Макар и недолюбвана от интелигенцията играта започва сериозно да влиза в сърцата на децата. В свои разказ именитият български писател Чудомир описва, че, постъпвайки в Педагогическото училище през 1903 година, той за първи път вижда истинска футболна топка. Димитър Чорбаджийски е и член на Юнашкото дружество в града.

„Тогава за пръв път видях и футболна топка. Учителят ни швейцарец, ни изведе веднъж на полето, подхвърли я и рече:

-Ритайте!

Ние това и чакахме. Без правила, рефери и свирки, ритахме я цял час и след това я не видяхме повече.“

В своя разказ „Спортни години“ Чудомир си спомня и как в пълна юнашка униформа той е взел участие в Третия юнашки събор, който се провежда на столичното игрище „Юнак“.

 

Публикации и забрана на футбола в Казанлък

Сред писмените свидетелства за ранното практикуване на футбола в Казанлък е една статия на списание „Млад турист“ от 1914 година/ в броя си за периода септември - октомври/.

Тогава списанието съобщава, че казанлъшкият клон на Юношеския туристически съюз в България по време на излет до Мъглиж е провел футболни игри. Интересното е, че тогавашния казанлъшки клон на Юношеския туристически съюз е носил името „Розова долина“, както се нарича и футболния клуб на Казанлък 100 години по-късно. Съобщава се още, че членовете на казанлъшкия клон са общо 30 души. Първият излет на младите казанлъшки туристи тогава е бил до Манастира в Мъглиж и обратно. 

Интересно е отношението на редакторите на вестник „Искра“ през 20-те години на миналия век към футбола.

През 1925-та година местният вестник пише, че в София ще се проведе футболен турнир, като ще се играе мач между България и Турция, в него ще вземат участие и местни футболисти, посочва авторът.

Точно два месеца по-късно излиза и статия насочена против футболната игра, със заглавие: „Как да се справим с извъншколската разпуснатост на учениците“ . Ето и текста на статията:

„Най-популярната игра днес сред учениците е футболът. Тя се играе навред, навсякъде и от всички ученици. Следствие на многото играене са констатирани смъртни случаи, тежки заболявания, телесни повреди и ред други неприятности, които родителите тежко понасят. Явяват се маса протести от родители и искане да се забрани футбола. Ние мислим, че да се забрани футбола не е хубаво, но същевременно мислим, че той трябва да се ограничи или организира. Действително ние нямаме пригодени паркове и игрища за учениците, но имаме просторни места, дето би могло добре да се играе. Да се определят 3-4 места вън от града като игрища. Учениците само там ще играят и то само 2 или 3 пъти през седмицата от 3 до 6 ч. следобед. Същевременно се нареждат и комисии от родители и учители, които да контролират и наблюдават учениците… Само така би могло да се отстранят всички лоши влияния от прекомерното играене, а учениците ще се учат на ред и дисциплина“.

Години преди тази статия е регистриран и първият официален футболен клуб в Казанлък, който носи името „Гранит“.

Футболът е забранен в казанлъшката прогимназия през 1934 година, с наредба от учителския съвет. Сред факторите за забраната вероятно е негативното отношение на пресата и на повечето казанлъчани към спортната игра. Друга вероятна причина за забраната на футбола в училищата е все по-голямото въздействие на спортните клубове върху младежта, което не е желано от Държавата по това време. Много от спортните клубове са били забранявани, като вероятна причина е извършването и на политическа агитация през този период.


 

1895-1919 - Първи стъпки
 Портрет на Фардел, публикуван в книгата „Казанлък в миналото и днес“. От подписа се вижда, че автор е Иван Енчев – Видю.
1895-1919 - Първи стъпки
Снимка от сайта www.sportnabiblioteka.com, на която е отбора на „Гранит“ и гостуващ тим. Предполага се, че снимката е от средата на 20-те години

„Млад турист“ от 1914 година/ в броя си за периода септември - октомври/.

Снимка на оригиналния ръкопис на част от разказа „Спортни години“ на Димитър Чорбаджийски:

1895-1919 - Първи стъпки

На снимнака са първите футболни правила, които са публикувани в списание „Училищен преглед“ през 1897 година.

1895-1919 - Първи стъпки

Снимка на Казанлъшкото юнашко дружество направена през месец август 1902 година, собственост на „Музей на спорта“ изложена е в сградата на Националния стадион „Васил Левски“.

1895-1919 - Първи стъпки
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg